Етикет: дзен поезия

Публикувано на

ЯПОНСКА ПОЕЗИЯ

японска поезия 
Думи, думи, думи -
лек пръскащ дъждец.

Тишина, тишина, тишина -
боботещ тътен.
Твоите стихове като есенна сълза
измиват цветята на илюзията от очите ми.

Уханните ветрове идват от юг:
Едва забележим хладен полъх проникна в храма.

Мечът напуска нефритената си ножница заради гладния
Лекарството напуска златното шишенце заради болния.

Ако видиш илюзията, дори да не я разпознаеш -
тя рухва от самосебе си.

Откъс от книгата „Когато белият жерав разтвори крилете си„ – книга за познавачите и за тези, които не познават духа на Япония. автор Стефания Димитрова

Книгата можете да закупите с наложен платеж от издателство Алфа-Омега или с дебитна/кредитна карта от Сиела

Публикувано на

ДЗЕН ПОЕЗИЯ

Може ли да бъде спрян потокът в долината?

Скоро ще се влее в големия океан
и ще се превърне в грамадна морска вълна.

Петелът потръпва от студ.
Покатерва се на своето място в обора.

Дивата патица, усетила хлад, се гмурва във водата.

Един е прекият път – през трънливите храсти.

Проблясващата повърхност на езерото омагьосва рибарите.

Тревистият цвят опиянява летящите дракони.

Един е пътят на вечността.

Тишината на ума се запътва натам.

дзен поезия

Луната целува водата,

водата обгръща Луната.

Сенките на замъка изчезват при пълнолуние.

Клонките на върбата изглеждат прозрачни,

когато са отрупани със скреж.

Откъс от книгата „Когато белият жерав разтвори крилете си„ – книга за познавачите и за тези, които не познават духа на Япония. автор Стефания Димитрова

Политика на поверителност Създаден с WordPress