„Приближаваме завоя на следващото хилядолетие като моряците на Колумб, които се отправят на пътешествие към новия свят с карта от XV век, на която има само морски дракони, заобиколени от замърсена синя вода.
Колумб плаваше под флага на мечтите. Повечето от нас се уповават на мечтите за работа, близки, приятели, дом, финансова сигурност, здраве, мир. Но ние нямаме вдъхновяваща нова мечта за желано и реализируемо бъдеще, която да ни стимулира“ – пише Д. Уйлямс.
Пол Валери изрази несигурността на мечтите ни в една фраза: „Ние се надяваме мъгливо, но се страхуваме конкретно.“
Колективно се научихме да се тревожим за глобалното затопляне, озоновите дупки, драстичните промени в климата, опустошителните природни бедствия, ерозията, свръх замърсяването, липсата на питейна вода, глада, войните. Тези страхове определят бъдещето, което бихме искали да избегнем, но което се мярка на днешния хоризонт като нощен кошмар, който навлиза в мислите ни, във възприятията ни, оформя чувствата ни и картината ни за света.
Научили сме се да неутрализираме страха от сънищата си с рационалната завеса: „Това все още не е реалност.“ Но тези страхове вече са навлезли в онзи пласт на колективни представи, който наричаме неосъзнат спонтанен образ на света“. Те ограничават способността ни да предприемем трезва стратегия към бъдещето, такова каквото бихме желали да бъде. Тъй като не знаем на какво точно да се надяваме и в какво да вярваме, в търсене на ориентир се обръщаме за пореден път към съкровищницата от натрупана опитност в митологичните образи.
Всички се нуждаем от жива мечта за продължавщо бъдеще, за бъдеще, което не умира в апокалипсис от липса на въздух, вода, храна, болести, агресия и компютризирани умове.
Хуманитарните науки имат влиянието да легитимират и подкрепят деструктивните или конструктивните тенденции в колективното ни пътешествие към бъдещето.
Затова целта на учените от Европа, Азия и Америка е да се постигне по-пълна картина на предизвикателствата, които поставя новата ера пред човека и културата. Нужна ни е по-ясна представа за универсалния процес на глобализация на културите и тяхната идентичност, по-прецизно отразяване на съзнателния и несъзнателния стремеж на хората от всички култури към колективна хармония.
Срещата на философи и психолози с литератори и фолклористи от различни страни и култури е пореден опит за среща и близост на различно мислещи, за да се изработи нашия общ път към конкретната надежда. С интелигентен поглед към Себепознание, струва ми се, че бихме могли да се научим да се надяваме също така точно и интелигентно, както се страхуваме.
Проблемите в света са глобални, но те са последица от действията на множество индивиди. Тероризмът, войната, икономическата несправедливост, замърсяването, промените в климата, дори търсенето на смисъл в живота, са глобални проблеми.
Случайностите и потенциалите на този свят, в зората на новото хилядолетие, ще бъдат посрещнати от индивидите в тяхната самота и в тяхната обвързаност с другите. Хората са предизвикани да съзреят в безпрецедентен мащаб, защото се нуждаем от нова, изпълнена с уважение и постижимост перспектива за Себе си и за света, в който живеем.
Въведение от книгата „В търсене на себе си зад ъгъла на XXI век“
автор на въведението д-р Стефания Димитрова
Книгата представя докладите от конференция „В търсене на себе си зад ъгъла на XXI век“, проведена през 1998 г в БАН