Думи, думи, думи - лек пръскащ дъждец. Тишина, тишина, тишина - боботещ тътен.
Твоите стихове като есенна сълза измиват цветята на илюзията от очите ми. Уханните ветрове идват от юг: Едва забележим хладен полъх проникна в храма.
Мечът напуска нефритената си ножница заради гладния Лекарството напуска златното шишенце заради болния. Ако видиш илюзията, дори да не я разпознаеш - тя рухва от самосебе си.
Откъс от книгата „Когато белият жерав разтвори крилете си„ – книга за познавачите и за тези, които не познават духа на Япония. автор Стефания Димитрова
Книгата можете да закупите с наложен платеж от издателство Алфа-Омега или с дебитна/кредитна карта от Сиела